Децата и екранните устройства. Как и защо да ограничим децата от употребата на различни устройства?

     Терминът ”екранна зависимост” се използва за описание на деца, които прекарват прекалено много време пред различен вид екрани като телефон, таблет, телевизор, видеоигри и компютър. Тя се характеризира с привързаността на децата към виртуалния свят. В този виртуален свят те се чувстват по-уверени и контролиращи, особено когато са изправени пред социални трудности или промени в околната среда. Често при децата, проявяващи зависимост от употребата на екрани, се наблюдават редица затруднения в развитието, включително:

       Затруднение в проговарянето. 💬

       Намалена моторна активност. ⛹️

       Затруднения в учебна среда. 🧑‍🏫

       Социално-емоционални затруднения. 🤐 

       Непълноценен сън и почивка. Тикове и тремори по време на сън. 😴

       Липса на концентрация и дефицити в паметта. 🧠

Как влияят екраните на мозъка ни? 

     Изследванията на Център на приложни невронауки Везенков, показват, че когато човек гледа телевизия, телефон или друго екранно устройство, което излъчва светли, плоски  и бързо сменящи се образи, се повишават алфа вълните в мозъка. Това са същите честоти и по време на заспиване, което означава, че екраните приспиват мозъка.

     При малките деца се наблюдава повишаване на тета вълните, които са отговорни за активността на мозъка по време на дълбок сън. Изследванията сочат, че части от мозъчната кора заспиват дълбоко, докато тялото е будно. Промените се наблюдават основно в лявото полукълбо на мозъка, което е отговорно за речта и социалните умения. В резултат от заспиването, кортексът не може да контролира импулсите и инстинктите, което води до поява на хиперкинетичност.

 

“Трябват ни три сетивни канала, за да се научи детето, че даден обект е обект  и  мозъка да го възприеме като нещо реално. При екранността имаме само два канала аудио и визуалния, тоест два не са достатъчни, няма го третото сетиво, което да даде  на мозъка обективизация на света, и точно това е моментът, в който мозъка възприема екраността, като един сънищен и нереален свят, в който те потъват.” (д-р Стоян Везенков).

 

Екранно време според възрастта на детето

👶0-3г. БЕЗ ЕКРАННО ВРЕМЕ ДО 3 ГОДИНИ

Използвайте екраните само за комуникация с близки. Играйте, общувайте, пейте. Спрете телевизора!

🧒3-6г. ДО 30 МИН. СПОДЕЛЕНО ЕКРАННО ВРЕМЕ

Избирайте висококачествени и интерактивни занимания, които да споделяте с детето си.

👱6-9г. ДО 1 ЧАС ЕКРАННО ВРЕМЕ

Обсъждайте заедно как детето прекарва времето пред екрана. Предлагайте програми, които развиват креативността.

🧑9-12г. ДО 90 МИН. ЕКРАННО ВРЕМЕ

Запознайте детето си с Интернет и с факта, че всичко, което е публикувано там, може да попадне в публичното пространство, не може да бъде изтрито и не е непременно вярно.

     💡Екранната зависимост засяга, както деца така и възрастни.

Ограничаването на екраните може да бъде огромно предизвикателство, но има няколко метода, които ще ви споделим за справяне с проблема:

Установете правила за използване на екрани: Определете конкретни времеви ограничения за използване на различните устройства. Например, децата могат да имат определено време за  видеоигри или гледане на телевизия всеки ден.

Създайте време без екрани: Задайте време, посветено на без екранни занимания като четене на книги, настолни игри, спортни дейности, изкуство или игри на открито.

Пример: Важно е родителите също да демонстрират добри примери за здравословно използване на екрани. Ако децата видят, че родителите им са заети постоянно с телефоните си или телевизора, те могат да го възприемат за нормално поведение.

Създайте физически ограничения: Поставете екранните устройства на общо място в дома, където родителите могат да ги наблюдават. Избягвайте да позволявате на децата да имат екранно устройство в спалните си.

Разговаряйте с децата си: Обсъдете важността на ограничаването на времето пред екраните и какви са последствията от прекомерната употреба. Помогнете им да разберат значението на баланса между онлайн и офлайн активности.

Използвайте софтуерни инструменти за контрол: Някои устройства предлагат вградени настройки или приложения, които могат да помогнат за ограничаване на времето на екрана и филтриране на съдържанието.

Въвеждането на семейни правила, с участието на детето при изготвянето им, също може да подпомогне овладяването на екранна зависимост. Така се поставят ясни граници за употребата на електронни устройства у дома както за детето, така и за всички членове на семейството.

Източници:                             Изготвил: логопед Ивет Николова

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9566204/

https://nhahealth.com/screen-dependency-disorder-the-effects-of-screen-time-addiction/

https://vezenkov.com/