Какво е заекване?
Заекването представлява нарушение на речевата плавност, изразяващо се в повторения на звукове, срички, думи, удължаване на звукове, тежки блокажи на говорния поток и неадекватни паузи поради дисфункции на централната нервна система, водещи до спазматично състояние на говорната мускулатура.
Заекването най-често започва между 2 и 8 годишна възраст, по време на периода на развитие, в който децата се учат да общуват. Проговаряйки, детето се учи да владее сложни мускулни координации, да изказва на глас мислите си, да изразява емоциите си или да ги сдържа при необходимост. В този етап се появява лека дисхармония между езиковото и говорното развитие : децата вече владеят в общи линии езика и имат голяма потребност от общуване, но все още миелинизацията на двигателните неврони, провеждащи импулсите към говорните органи е незряла и не позволява коректно изпълнение на бързо редуващите се, разнообразни, фини артикулационни движения.
Много от децата, които заекват знаят точно какво искат да кажат, но техните моторни пътища не са готови да „извадят“ думите. Тъй като децата произвеждат по-дълги и по-сложни изречения, мозъкът им преживява по-голямо търсене. Това търсене може да повлияе на контрола на двигателя, необходим за създаването на реч. Когато двигателните пътища не могат да поддържат езиковите сигнали, може да се случи заекването. Някои деца, които заекват, имат допълнителни проблеми, които могат да допринесат за речева дисфлуентност, като например късно проговаряне , синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, обучителни затруднения. За развиващите се деца генетичното разположение към заекването, съчетано с фактори от околната среда, може да доведе до увеличаване на тяхното неразположение с течение на времето и да продължиш в зряла възраст.
Изследвания на мозъчните полукълба показват, че има повече активност на дясното полукълбо при възрастни, които заекват, с по-малко активност в областите на лявото полукълбо, обикновено отговорни за производството на речта. При някои хора, се наблюдават трудности при обработката на слухова информация и по-бавно реакционно време при сензорно-двигателни задачи. Като цяло изследванията показват, че пътищата в мозъка, отговорни за езика, изглеждат и функционират по различен начин, когато възникне заекване.
Как може да помогнем?
Родителите могат също да използват терапевтични техники, за да помогнат на детето си да се чувства по спокойно и осъзнато. Слушането търпеливо е важно! Ето и още съвети:
⭐ Осигурете спокойна обстановка у дома. Дайте на детето си много възможности да говори. Говорете бавно и спокойно, така че детето ви да не изпитва натиск да говори бързо.
⭐Слушайте, когато детето ви говори. Не прекъсвайте и не довършвайте изреченията му. Изчакайте или го разсейте.
⭐ Съсредоточете се върху съдържанието на това, което казва детето, а не върху начина, по който го поднася. Има една много хубава приказка, че „заекването не е в устата на говорещия, а е ушите на слушащия“.
⭐Бъдете търпеливи! Липсата на търпение, когато детето ви говори, само влошава заекването и го смущава още повече.
Важно е да запомните, че няма нито една техника или лекарство, които да излекуват заекването. На много хора, които заекват, понякога се казва да „забавят“ или „просто да си поеме дълбоко въздух“, когато говорят. Тези съвети показват, че заекването е причинено от безпокойство и че човек може да контролира заекването си, ако се опита достатъчно или разполага с нужните техники. Често преодоляването на речева неплавност е комплекс от психологически и дихателно-фонационни техники. Специалисти като психолог и логопед индивидуално за вашия случай могат да ви помогнат.
Интересни факти за заекването
💡 Доказано е, че заекването се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Също така има тенденция да се запазва до зряла възраст по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Това се обяснява главно с по-бавното съзряване на речевите мозъчни зони при момчетата, което е и причината за по-бавния темп на проговаряне.
💡 Ритмичният модел на музиката има тенденция да помага за регулиране на дишането на човека.
💡Една от загадките за заекване е, че повечето хора, които заекват, когато говорят, не заекват, когато пеят. Каква е разликата между говорене и пеене?
Когато пеем, подсъзнателното намерение е да произведем глас, който съдържа последователност от различни гласови тонове. Тази последователност съставлява мелодията на песента. Мелодията на песента се развива в мозъка. Докато това се прави, двигателната област на мозъка изпраща сигнали към мускулите на ларинкса, така че те да вибрират с правилния ритъм. Ако искате да се убедите в това сами, изпейте песен безмълвно. Ще усетите, че гласовете ви гънки са подготвени да вибрират, въпреки че искате да запазите мълчание. Мозъкът изпраща тези сигнали автоматично, независимо дали пеете тихо или на глас. Пеенето е свързано с глас и мелодия. Когато песента съдържа текст, нищо не се променя. Речевите звуци се формират автоматично, без никакви усилия.
За свободно говорящия говоренето и пеенето се създават по подобен начин от едни и същи анатомични структури. Същите сигнали за вибриране на същите гласови гънки се изпращат подсъзнателно от мозъка. Това създава интонация, речта, еквивалентна на мелодия. Интонацията се превръща в звуци на речта, когато устата се движи автоматично. Това може да се случи, защото свободно говорящите не осъзнават думите, които изговарят.
За хората, които заекват говоренето и пеенето се оформя по различен начин. Докато говорят, фокусът на вниманието им е “изваждането” на думите. Интонацията отива на заден план, докато мозъкът се опитва да контролира словообразуването. Подсъзнателно мозъкът е зает да изпраща сигнали към устните, езика, челюстта и т.н. Вместо устата автоматично да оформя гласа (интонацията) в речеви звуци, гласът се превръща в средство за изтласкване на вече оформени речеви звуци и думи.
💡Смята се, че около 1% от населението на света заеква, въпреки че около 5% от децата преминават през период на заекване.
💡Много известни актьори, политици и музиканти са заеквали, като някои от тях продължават и до днес. Мерилин Монро, Джеймс Ърл Джоунс, Джо Байдън, Елвис Пресли, Кайли Миноуг, Роуън Аткинсън, Никол Кидман, Брус Уилис, Уинстън Чърчил и други.
💡Хората, които заекват имат чувството, че са загубили контрол над своя речеви механизъм и често се опитват да го избегнат, като се стремят да говорят бързо, чрез насилствено преминаване през моменти на заекване или като изобщо не говорят, страхувайки се. Това поведение всъщност може да увеличи вероятността за заекване и да доведе до по-задълбочено въздействие на заекването върху живота на човека
💡Изследователите продължават да изучават основните причини за заекването в развитието. Може да се включи комбинация от фактори.
💡 Семейната история на заекването показва, че се влияе от генетични фактори. Децата, които заекват, например, често имат роднини, които заекват.
💡Емоционалните фактори са трудни за измерване и не могат да се считат за основната причина, но отрицателните емоции могат да поставят допълнителна когнитивна тежест върху децата, които заекват по време на критичен период от езиковото развитие. Речевите затруднения, които се появяват след емоционална травма (психогенно заекване), са необичайни и не са същите като заекването в развитието.
💡Плавността на речта може да бъде нарушена в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма или други мозъчни нарушения.
💡Към причините за заекване спадат и неадекватните възпитателни въздействия, недостатъчни емоционални контакти с детето, негативните социокултурни влияния на микросредата. Както и твърде авторитарен, деспотичен, свръх изискваща, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание. Чести скандали между родителите и директно нетолериране на речевите блокове на детето и вменяване на вина.
Изследванията показват, че колкото по-рано се приложи програма за лечение, толкова по-малка е вероятността заекването да продължи и в зряла възраст. Навременната логопедичната терапия може да намали прекъсванията на речевата плавност и да подобри самочувствието на детето ви. В терапията често се фокусираме върху контролирането на речта , като насърчаваме детето да наблюдава и поддържа дишането, както и ларингеално напрежение.
Използвана литература: Изготвил: Ивет Николова
htps://www.nostut.com/situations-and-stuttering/
http://www.coloradostutteringtherapy.com/stuttering-facts/
Ценова, Ц.; „Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения“, 2012
